През последните дни той стана главен герой в репортажи със заглавие „От гетото до клетвата на Хипократ“. Д-р Мирослав Ангелов – работещ, образован, човек, който смята, че дължи на обществото да бъде полезен.
Срещата ни с него е част от кампанията „Заедно срещу антициганизма“, с която Фондация „Работилница за граждански инициативи“ цели да адресира най-разпространените стереотипи срещу ромите.
Д-р Мирослав Ангелов работи в болница от 2014-та насам. Преминал е през всички длъжности на медицинския персонал. Днес работният му ден е динамичен. Състоянието на болните се променя бързо и се изисква незабавна реакция. Затова лекарят трябва да бъде близо до хората, категоричен е д-р Ангелов. Споделя, че никога не си е представял как ще стои в лекарски кабинет и ще чака някой да почука на вратата му. Убеден е, че работата на лекаря е при хората, които се нуждаят от него.
Лекува не само с лекарства, но и със сърце. Вярва, че част от лечението на един пациент е отношението. То не се учи в дебелите книги - или го имаш в себе си, или не.
„Когато дадеш малко повече от себе си – отношение, поведение, индивидуален подход, хората го оценяват и после се връщат при теб. Лекарят не винаги помни пациентите си, но те винаги го помнят.“
Споделя, че най-голямата отплата за усилията му е благодарността на хората, на които е помогнал. Заедно с това признава, че работата му е еднакво удовлетворяваща и отговорна.
„Пациентът разчита на теб, споделя всичките си проблеми, има ти пълно доверие, затова трябва да направиш всичко възможно, за да оправдаеш това доверие и да отговориш на очакванията му.“
Д-р Мирослав Ангелов е от онези 52%, от всички положили клетвата на Хипократ в началото на 2018-та, които ще останат в България. Тук се е доказал, а името в лекарската професия е по-важно от парите. Смята, че в която и страна да отиде ще се чувства чужд. Иска да остане в България, защото вярва, че тук може да бъде полезен.
„Разбира се, бих отишъл в чужбина за да науча нещо ново и след това да се върна тук и да го приложа. Не бих останал да живея и работя в друга страна.“
След дългогодишно пътуване до Хипократовата клетва, има още един мотив, който задържа младия лекар в България и това са хората. По пътя си е срещал много хора, които са му помогнали, а когато са ти помогнали трябва и ти да помагаш, убеден е младият лекар. Според него човек не може само да взима, трябва и да дава. От това общество е взел и на него чувства за свой дълг да даде.
Историята на една мечта
В семейството на д-р Ангелов няма лекари, няма и висшисти. Не е срещнал вдъхновяващия пример нито в книгите, нито по филмите. Желанието му да стане лекар е вътрешно усещане, предопределяло изборите през целия му живот. И все пак допуска, че може би на осемгодишна възраст е осъзнал за пръв път, че иска да стане лекар.
„Наскоро си намерих тетрадката от втори клас. Там съм писал отговор на въпроса какъв искам да стана като порасна. Моят отговор е лекар.“
Признава, че е бил будно и любознателно дете. Често в часовете му е било скучно, защото предварително е прочел следващите уроци. Биологията и химията му се отдавали.
Въпреки любознателността си и голямото желание да бъде полезен на хората, пътят до медицинското образование е дълъг и труден. Когато е в пети клас губи баща си. Седем години по-късно и точно три месеца преди кандидатстудентските изпити по биология и химия, губи и майка си. Преживява загубата ѝ много тежко. И все пак намира сили да се яви на кандидат-студентските изпити.
„Майка ми беше положила толкова усилия, за да ме изучи, не можех да се откажа. Трябваше да направя нещо. Хванах се за Медицинския колеж като удавник за сламка.“
Там учи четири години за лаборант. Въпреки че това не е мечтаната му професия, към днешна дата е благодарен за подготовката, която е получил по време на обучението си в колежа.
Непосредствено след дипломирането си, бъдещият д-р Ангелов започва работа. Но не като лаборант. Става оператор в кол център. Ситуацията го принуждава да избере по-високата заплата. С всеки изминал ден обаче разбира, че неговото място не е в кол центъра.
Решен е отново да кандидатства медицина. Затова започва да търси курс по химия, чрез който да си припомни материала. Така попада на обява за съботно-неделни курсове по биология и химия за кандидат-студенти. Обявата е от фондация „Здравни проблеми на малцинствата" (ФЗПМ), чийто председател е проф. д-р Ивайло Търнев. Човекът, който след точно една година ще окаже решаващо влияние върху избора на Мирослав. Предложението е насочено към завършващите средно образование младежи на възраст до 18 години. Единственото условие на обявата, на което Мирослав отговаря е да има мотивация да учи медицина. Въпреки това се решава да изпрати мотивацията си.
„Разказах историята си и им писах да ме включат в курсовете по химия. Нямах нужда от курс по биология. Не очаквах, че ще ми отговорят.“
След няколко срещи е одобрен да стане част от съботно-неделния подготвителен курс. В продължение на една година след 10-часови смени в кол центъра Мирослав се прибира да подготвя домашните си за събота и неделя. Явява се на изпит по химия и биология в София, Варна и Плевен. Tри стотни го разделят от студентската скамейка във Варна.
„Бях първа резерва. Преживях го много тежко. От ФЗПМ инвестираха толкова много в мен, а не оправдах очакванията им. Разочаровах се. Мислех да се откажа.“
В този момент решението му да продължи е повлияно от проф. Търнев. Разговорът между двамата е мотивиращ, а от фондацията му предоставят възможност да се включи и в следващия подготвителен курс.
„Тези хора ми дадоха втори шанс, трябваше да бъда сигурен, че ще оправдая доверието им. Затова напуснах работата си, тя ми пречеше да уча.“
Започва още една година, в която Мирослав учи биология и химия. Учи от сутрин до вечер, независимо дали е празник или не. На следващите кандидат-студентски изпити отново кандидатства в София, Варна и Плевен. Приет е и на трите места.
Записва медицина в София. И отново среща хора, които застават зад него. Още от първи курс е стипендиант на Институт „Отворено общество“.
„Първите две години в обучението по медицина са много важни. Тази стипендия ми помогна да не работя и да имам време да уча.“
От трети курс започва работа в Национална кардиологична болница, където отново среща хора, от които да учи.
„Научих много неща от сестрите. Изобщо от всеки съм взел най-доброто. Лошото винаги съм го заобикалял.“
Броени дни след като положи клетвата на Хипократ, Мирослав свиква с мисълта, че вече не е студент. Решен е да не спира до тук и да специализира кардиология. Казва, че кардиологията е тесния му свят в медицината.
От хората за хората
Д-р Ангелов практикува без почивен ден. Дори когато не е на работа, все някой ще го извика за помощ. Споделя, че на среща с приятели разговорите за спорт и за кино са до 15-та минута, след това започват консултациите. Категоричен е, че това не му тежи, защото счита, че неговата мисия е да помага на хората.
Помага не само на хората от квартала, включва се и в редица каузи за здравна профилактика. Активен участник е и в инициативи за ефективна ромска интеграция. Среща се с деца и младежи и ги вдъхновява да учат.
„Последната ми среща беше с четвъртокласници от едно училище в кв. Орландовци. Това бяха деца, които никога не са казвали, че мечтаят. Преди да си тръгна всеки от тях ми сподели мечтата си.“
Убеден е, че ако вдъхнови поне един човек да следва мечтата си, и този един човек вдъхнови друг и после той предаде нататък вдъхновението, нещата ще се променят.
„Това е процес. Вземаш от хората, но не задържаш при себе си, а предаваш нататък.“
Освен за децата и младежите, с които се среща д-р Ангелов е пример и за осемгодишната си племенница. И тя като него още във втори клас знае, че един ден ще стане лекар.
Снимки: Личен архив